"Still ill" short movie fundraising campaign!!!

Hey everybody! Help raise money for this project which is gonna showcase our talent, go to festivals, make me SAG-eligible and help me get my O1 visa!

 

 

https://www.indiegogo.com/projects/still-ill/x/7073559#/

 
July 25th, 2016   |   Permalink   |  

Откакто заживях в Америка...

Откакто заживях в Америка 

Отказах цигарите. 

Започнах да консумирам: 
  •Черно кафе, червено вино, филтрирана вода. 
    •Кафяв ориз, броколи, риба, салати, от време на време бургер, за да се впиша. 

Сблъсках се  с 
    •Netflix, Hulu, Ellen Degeneres, Оскари, Златен глобус, hooters, с липсата на градски транспорт,  неволно с Ким Кардашиан.  
   •"Orange is the new black" , "Breaking bad", "House of cards", "The last man on Earth". 
   •40 апликации в телефона, айпад, преносимо зарядно, всякакви видове техника последен модел.       • вечери, равняващи се на заплатата ми в България.
   •Постоянен фитнес, съпроводен с гузно усещане, когато не можеш да отидеш.
  •Американската здравна система, сумите, свързани с нея и чакането. 
  •С термитите, с фъстъченото масло, с легалната марихуана. 

Свикнах да изхвърлям боклука си разделно. 

Развих толерантност спрямо котките.

Спрях да пресичам на червено.

Научих се да карам кола. 

Научих се да готвя всеки ден, понякога дори и по рецепта.

Монтирах първото си филмче, после и второто. 

Играх на английски на сцената.

Запознах се с хора от цял свят.

Говорих с кино легенда.

Бях на уникални места. 

Забравих зимата.  

Станах по-недоверчива.

Научих се да се боря за всичко.                                  •За пространството си.                                          •За достойнството си.                                            •За нещата, които по принцип си мисля, че ми се полагат като подслон, спокойствие, внимание, приятелство, щастие, работа.

Научих се, че е нормално да имам проблеми. Че има:                                                                          • поне 5 вида застраховки на месец.                            • 2 кредита.                                                      •огромни разстояния.                                          •груби хора.                                                            •легално оръжие за всички психопати.                                   •огромни наеми.                                            •финансова измама.                                          •домати по 6 долара.                                       •самота, постоянна борба, страх. 

Но също така се научих да имам пълен контрол над начина по който приемам случващото се. Че всичко е въпрос на гледна точка и сила. На желанието да бъдеш щастлив и на способността да виждаш историята, страстта, талантът и отдадеността, пропита в Лос Анжелис. И да знаеш, че има причина да си тук.

Разбрах какво не съм оценявала преди, какво съм имала, а не съм знаела, че имам.  

Научих се да бъда смела и да бъда себе си. Да не очаквам някой да ме спаси и да знам, че съм толкова силна, колкото са и мечтите ми.

Разбрах какво е да си професионалист. 

Разбрах какво е да живееш с човек, когото не можеш да понасяш. Или по-точно с:                                         •Две много нехигиенични, шумни, оставящи котлона включен китайки.                                          •Една ментално нестабилна персона.                                                •Един брой перманентно лежащ на пода в хола, обвинителен, груб, дребнав мъж, с когото делях баня. 

Разбрах какво е да живееш в напредничав свят. Какво е да плащаш всичко с карта. Какво е да изпращаш пари от телефона си с пръстов отпечатък за секунди.

Разбрах, че хората са много различни и няма как да ги разбера всичките. Научих се да не осъждам и да не се шокирам. Научих се да имам мнение, но да не живея чуждите животи, а своя. 

Същевременно успях да намеря прекрасен, добър човек, когото да обичам безкрайно. Успях да го срещна преди да стигна до онази степен на разочарование и огорчение, в която настъпва сърдечната кома. Научих се да обичам без да се страхувам, както аз мога и точно каквато съм аз. Не каквато някой очаква да бъда и не каквато е моята представа за нечия фантазия. Аз. 

Станах по-внимателна, започнах повече да се грижа за себе си, осъзнах сериозността на някой неща. 

Разбрах, че всичко може много бързо да приключи и че никаква гаранция няма за нищо. 

Разбрах, че имам значение и че имам много за даване.

И че ще увелича качеството на това, което давам ако не се страхувам и вярвам в себе си. 

Започнах да живея в настоящето. В момента, в който се намирам.

И да се боря за този момент, за да съм живяла накрая. Смело, с усилие и вяра и без да съжалявам за нищо. 


 
July 8th, 2016   |   Permalink   |  

Откакто заживях в Америка...

Откакто заживях в Америка 

Отказах цигарите. 

Започнах да консумирам: 
  •Черно кафе, червено вино, филтрирана вода. 
    •Кафяв ориз, броколи, риба, салати, от време на време бургер, за да се впиша. 

Сблъсках се  с 
    •Netflix, Hulu, Ellen Degeneres, Оскари, Златен глобус, hooters, с липсата на градски транспорт,  неволно с Ким Кардашиан.  
   •"Orange is the new black" , "Breaking bad", "House of cards", "The last man on Earth". 
   •40 апликации в телефона, айпад, преносимо зарядно, всякакви видове техника последен модел.       • вечери, равняващи се на заплатата ми в България.
   •Постоянен фитнес, съпроводен с гузно усещане, когато не можеш да отидеш.
  •Американската здравна система, сумите, свързани с нея и чакането. 
  •С термитите, с фъстъченото масло, с легалната марихуана. 

Свикнах да изхвърлям боклука си разделно. 

Развих толерантност спрямо котките.

Спрях да пресичам на червено.

Научих се да карам кола. 

Научих се да готвя всеки ден, понякога дори и по рецепта.

Монтирах първото си филмче, после и второто. 

Играх на английски на сцената.

Запознах се с хора от цял свят.

Говорих с кино легенда.

Бях на уникални места. 

Забравих зимата.  

Станах по-недоверчива.

Научих се да се боря за всичко.                                  •За пространството си.                                          •За достойнството си.                                            •За нещата, които по принцип си мисля, че ми се полагат като подслон, спокойствие, внимание, приятелство, щастие, работа.

Научих се, че е нормално да имам проблеми. Че има:                                                                          • поне 5 вида застраховки на месец.                            • 2 кредита.                                                      •огромни разстояния.                                          •груби хора.                                                            •легално оръжие за всички психопати.                                   •огромни наеми.                                            •финансова измама.                                          •домати по 6 долара.                                       •самота, постоянна борба, страх. 

Но също така се научих да имам пълен контрол над начина по който приемам случващото се. Че всичко е въпрос на гледна точка и сила. На желанието да бъдеш щастлив и на способността да виждаш историята, страстта, талантът и отдадеността, пропита в Лос Анжелис. И да знаеш, че има причина да си тук.

Разбрах какво не съм оценявала преди, какво съм имала, а не съм знаела, че имам.  

Научих се да бъда смела и да бъда себе си. Да не очаквам някой да ме спаси и да знам, че съм толкова силна, колкото са и мечтите ми.

Разбрах какво е да си професионалист. 

Разбрах какво е да живееш с човек, когото не можеш да понасяш. Или по-точно с:                                         •Две много нехигиенични, шумни, оставящи котлона включен китайки.                                          •Една ментално нестабилна персона.                                                •Един брой перманентно лежащ на пода в хола, обвинителен, груб, дребнав мъж, с когото делях баня. 

Разбрах какво е да живееш в напредничав свят. Какво е да плащаш всичко с карта. Какво е да изпращаш пари от телефона си с пръстов отпечатък за секунди.

Разбрах, че хората са много различни и няма как да ги разбера всичките. Научих се да не осъждам и да не се шокирам. Научих се да имам мнение, но да не живея чуждите животи, а своя. 

Същевременно успях да намеря прекрасен, добър човек, когото да обичам безкрайно. Успях да го срещна преди да стигна до онази степен на разочарование и огорчение, в която настъпва сърдечната кома. Научих се да обичам без да се страхувам, както аз мога и точно каквато съм аз. Не каквато някой очаква да бъда и не каквато е моята представа за нечия фантазия. Аз. 

Станах по-внимателна, започнах повече да се грижа за себе си, осъзнах сериозността на някой неща. 

Разбрах, че всичко може много бързо да приключи и че никаква гаранция няма за нищо. 

Разбрах, че имам значение и че имам много за даване.

И че ще увелича качеството на това, което давам ако не се страхувам и вярвам в себе си. 

Започнах да живея в настоящето. В момента, в който се намирам.

И да се боря за този момент, за да съм живяла накрая. Смело, с усилие и вяра и без да съжалявам за нищо. 


 
July 8th, 2016   |   Permalink   |  

What happened till now...

Born and raised in Bulgaria, I am a classically trained theatre actress with a Bachelor degree from the National Academy for Theatre and Film in Sofia, Bulgaria.I am fluent in English, French, Bulgarian as well as sufficient in Russian.

 I come from a very old family name in Bulgaria. My ancestors  were poets and revolutionaries who gave their lives, fighting against the Ottoman rule for their homeland’s freedom. 

It was heartbreaking  for me to leave my home but my ambition and my adventurer’s soul  took me abroad. 

 I am thankful that my parents helped me develop a passion for foreign languages, because now  my knowledge in languages  always comes in handy. 

Besides  foreign languages, I've always been interested in all art forms. My favorite thing to do, while I was living in Paris a couple of years ago, was visiting museums. I adore Rodin, Picasso, Monet , Dali. The amazing gardens, filled with sculptures, surrounding Rodin’s house, are the perfect place to sit down in the summer,  read a book and unleash your fantasies. 

I started reading at a very young age. Everything started with a forgotten, covered with dust Agatha Christie’s novel,  called “ Murder for Christmas” which I found in my grandparents house. I loved adventure stories. I  read Harry Potter all in a breath. But when I was accepted to study theatre in the National Academy of Theatre and Film Arts in Sofia, my love for plays replaced my passion for novels. I also started reading a lot of Nietzsche, Freud, Bart, everything to help me go deeper into human’s psychology. I had the privilege to work on texts of great playwrights such as Shakespeare, Chekhov, Moliere…

Those texts inspired me so much that in the second year of my studies I wrote a poetry book, called “Among the echo of my thoughts”. 

Around the same time I landed my first leading part in a feature movie and I started realizing that I want to move somewhere where the film production is big, acting is a business  and the final product is exciting. 

My mother had difficulties letting me go. My father passed away when I was nine, shortly after that I lost all my grandparents. I have a huge respect for my mother  for being able to raise me as a single parent and in the same time to do so well in her career. She became  a Judge in the Supreme Court in Bulgaria. I studied law for a year  but, as interesting as it was,  my heart was elsewhere. I don't regret spending this time to gain some knowledge, it's always helpful when I need to play a lawyer. My mother sometimes asks me for my opinion on heavy cases and I feel very flattered. I miss her and my two dogs very much. One of them is already seventeen years old but she has a young spirit and still loves to play with me, which is one of my favorite things to do when I'm home. 

Another thing I really love doing is cooking. I try a new recepy every day. My boyfriend created a website, called “Lora’s kitchen” and he often publishes photos of the meals I make. I'm learning to chop very fast now so I can incorporate that  in my craft when I need to.

I love trying food from all around the world but I make sure I stay in shape. I exercise every other day and since I quit cigarettes,  I can breath during cardio too! 

When I was younger, my friends and I, were joking that we smoke so much  that we get out of breath while walking up the  stairs. It  was easy to buy cigarettes and liquor in Eastern Europe. Even if you're thirteen. I remember how we use to meet at 6am before school, in the coldest winter, just so we could smoke, drink coffee and tell each other stories. And I  had a lot of stories to tell because I was never overthinking my actions. So by that time I had nearly drown in Egypt, trying to prove that I can swim two miles from our yacht to an island, I had broken my bones several times doing things that weren't very smart and I was very close to being kidnapped in India, while I was translating from English for a Bulgarian touristic group. 

I traveled all around the world, in the begging with my parents, then with my friends, in the end on my own. 

I came to the US a year ago, alone, with one suitcase, not knowing even how to cross the street. Everything was new for me, the rules, the nature, the people. In the beginning my head was constantly hurting because I wasn’t used to thinking in English. I experienced several panic attacks from being away from home and feeling alone. I started thinking that maybe the people who were telling me that I was brave to follow my dreams weren't right. Maybe I was just foolish. 

A lot of the people were supporting my decision to move to the US, maybe because I was doing what they wanted to do deep inside but they were too afraid to take that step into the unknown. Many of them were very skeptical too. They believed that they won’t have any success here and they will probably travel across the world only to end up illegally washing dishes at some shady pub. Some of them told me that the competition here is too big and I won't make it. I promised to myself to prove them wrong and show that if you work hard enough and if you're smart, everything is possible. So I got stronger, my English got better, I created my own web series, booked a couple of short movies and just got an commercial agent! So here we are and here's where my story ends for now. Waiting for the next journey. Working for thesame dream.

 

 
June 29th, 2016   |   Permalink   |  

Lora Dekova publishes new website

Welcome to Lora Dekova's official website. Here you will find all things from the world of Lora Dekova.
 
April 1st, 2014   |   Permalink   |