Откакто заживях в Америка 

Отказах цигарите. 

Започнах да консумирам: 
  •Черно кафе, червено вино, филтрирана вода. 
    •Кафяв ориз, броколи, риба, салати, от време на време бургер, за да се впиша. 

Сблъсках се  с 
    •Netflix, Hulu, Ellen Degeneres, Оскари, Златен глобус, hooters, с липсата на градски транспорт,  неволно с Ким Кардашиан.  
   •"Orange is the new black" , "Breaking bad", "House of cards", "The last man on Earth". 
   •40 апликации в телефона, айпад, преносимо зарядно, всякакви видове техника последен модел.       • вечери, равняващи се на заплатата ми в България.
   •Постоянен фитнес, съпроводен с гузно усещане, когато не можеш да отидеш.
  •Американската здравна система, сумите, свързани с нея и чакането. 
  •С термитите, с фъстъченото масло, с легалната марихуана. 

Свикнах да изхвърлям боклука си разделно. 

Развих толерантност спрямо котките.

Спрях да пресичам на червено.

Научих се да карам кола. 

Научих се да готвя всеки ден, понякога дори и по рецепта.

Монтирах първото си филмче, после и второто. 

Играх на английски на сцената.

Запознах се с хора от цял свят.

Говорих с кино легенда.

Бях на уникални места. 

Забравих зимата.  

Станах по-недоверчива.

Научих се да се боря за всичко.                                  •За пространството си.                                          •За достойнството си.                                            •За нещата, които по принцип си мисля, че ми се полагат като подслон, спокойствие, внимание, приятелство, щастие, работа.

Научих се, че е нормално да имам проблеми. Че има:                                                                          • поне 5 вида застраховки на месец.                            • 2 кредита.                                                      •огромни разстояния.                                          •груби хора.                                                            •легално оръжие за всички психопати.                                   •огромни наеми.                                            •финансова измама.                                          •домати по 6 долара.                                       •самота, постоянна борба, страх. 

Но също така се научих да имам пълен контрол над начина по който приемам случващото се. Че всичко е въпрос на гледна точка и сила. На желанието да бъдеш щастлив и на способността да виждаш историята, страстта, талантът и отдадеността, пропита в Лос Анжелис. И да знаеш, че има причина да си тук.

Разбрах какво не съм оценявала преди, какво съм имала, а не съм знаела, че имам.  

Научих се да бъда смела и да бъда себе си. Да не очаквам някой да ме спаси и да знам, че съм толкова силна, колкото са и мечтите ми.

Разбрах какво е да си професионалист. 

Разбрах какво е да живееш с човек, когото не можеш да понасяш. Или по-точно с:                                         •Две много нехигиенични, шумни, оставящи котлона включен китайки.                                          •Една ментално нестабилна персона.                                                •Един брой перманентно лежащ на пода в хола, обвинителен, груб, дребнав мъж, с когото делях баня. 

Разбрах какво е да живееш в напредничав свят. Какво е да плащаш всичко с карта. Какво е да изпращаш пари от телефона си с пръстов отпечатък за секунди.

Разбрах, че хората са много различни и няма как да ги разбера всичките. Научих се да не осъждам и да не се шокирам. Научих се да имам мнение, но да не живея чуждите животи, а своя. 

Същевременно успях да намеря прекрасен, добър човек, когото да обичам безкрайно. Успях да го срещна преди да стигна до онази степен на разочарование и огорчение, в която настъпва сърдечната кома. Научих се да обичам без да се страхувам, както аз мога и точно каквато съм аз. Не каквато някой очаква да бъда и не каквато е моята представа за нечия фантазия. Аз. 

Станах по-внимателна, започнах повече да се грижа за себе си, осъзнах сериозността на някой неща. 

Разбрах, че всичко може много бързо да приключи и че никаква гаранция няма за нищо. 

Разбрах, че имам значение и че имам много за даване.

И че ще увелича качеството на това, което давам ако не се страхувам и вярвам в себе си. 

Започнах да живея в настоящето. В момента, в който се намирам.

И да се боря за този момент, за да съм живяла накрая. Смело, с усилие и вяра и без да съжалявам за нищо.